След края на Великата отечествена война поголовието служебни кучета в СССР рязко се съкратило,но започнало постепенно възстановяване на народното стопанство,заводите,фабриките и военните обекти.Кучета трябвали и за граждански и за военни нужди.Затова веднага след войната Централната школа на военното кучевъдство(Питомник „Красная Звезда“) получила разпореждане от правителството да подготви поголовие от караулни кучета,които да могат да бъдат използвани за охрана на стопански и стратегически обекти в най-различни климатични условия.

Основен акцент бил направен именно на породи,удоволетворяващи потребностите на военното ведомство.

За тази цел от окупираните територии ,от развъдниците в Германия започнали да внасят разнообразни кучета до тогава малко познати в СССР – нюфаундленди,ротвайлери,ризеншнауцери и други.Цял кучешки ешалон бил доставен в село Вешняки (Московска област),където в това време се помещавала Централната школа по военно кучевъдство.Целенасочено развъждане на вносните породи било практически невъзможно – те били основно единични екземпляри.

Работата която се водила в това време може да бъде наречена стихийна,имаща единствена цел – не извеждане на нова порода,а получаване на едри,непретенциозни и злобни охранителни кучета.

Експериментите на Централната школа не винаги завършвали с успех,но кинолозите постоянно търсели.И макар много породи така и да не се състояли и не получили признание и разпространение,в това число,например,брадатото гонче – смес от руско гонче и ерделтериер,московски дог – опит да се обединят размерите и мощта на дога с козината и служебните качества на немската овчарка,московски водолаз – смес от кавказка овчарка,нюфаундленд и немска овчарка.,все пак селекционната работа в някои направления имала успех.Пример за това е „Черная жемчужина России“ – Руският черен териер.

И така кинолозите от Централната школа под ръководството на генерал – майор Г.П.Медведев и професора – биолог Н.А.Ильин пристъпили към работа.

Началото било масова метизация,тоест междупородно кръстосване на кучетата.В резултат се изяснило че един мъжки – ризеншнауцера Рой(именно той днес се счита за родоначалник на черните териери) – при връзки с женски от различни породи – ротвайлери,ерделтериери,южноруски овчарки,нюфаундленди и др. – винаги дава в потомството едри,черни кучета с обраслост на краката и главата.Генерал Медведев обърнал внимание на тази особеност и решил да продължи работата в даденото направление.

„При създаването на Черния териер – писал впоследствие Медведев – по пътя на сложно възпроизводително кръстосване били използвани опитът и методиката по въвеждането на орловския рисак и будьоновската порода коне,а така също и опитът от въвеждането на естонското гонче“

Днес е невъможно да пресметнем точно всички породи които са влели своята кръв в жилите на черния териер,но основно са използвани ризеншнауцери,метизирани ротвайлери(кръстоски с гончета,добермани,московски догове и т.н.),московски водолази и ерделтериери.

Ако погледнем родословията на тогавашните черни териери,то в тях може да намерим и съвсем неочаквани породи – руско-европейски и западносибирски лайки,южноруски овчарки,големи бели пудели и т.н.Общият брой на породите участвали в създаването е над 25.Днешното поколение вече е очистено от такава случайна кръв,тъй като потомците на тези кучета в своето време са отбракувани на изложбите и по работни качества.

Естествено,черните териери първа генерация се оказали много разнотипни и да ги назовеш „порода“ било невъзможно.Какво да правиш тогава страната се е нуждаела от работни ,а не изложбени кучета.Впоследствие се появила възможност за строга отбраковака и потомците на некачествени производители били изключени от племенна работа.

Поголовието черни териери първа и втора генерация се експонирало през 1955 год. на ВСХВ.За работата над породата специалистите от Централната школа получили златен медал от ВСХВ,това в онези времена е било много почетно и престижно.Кучетата получили високи оценки от експертите,а питомник „Красная Звезда“ бил награден със специален диплом.

През 1955-56 год. първите черни териери се появили в клубовете на столицата – Московски градски и Московски областен клуб по служебно кучевъдство,а така също в клубовете на Свредловск и Ленинград:тези организации се заели с развъждането паралелно с питомник „Красная Звезда“

През 1957 год. на ВВСОС били представени вече 43 черни териера.Породата била призната за переспективана и привлекла вниманието на много нови любители.

През 1958 год. в книгата „Наставления по дрессировке и применению военных собак“ е публикуван първият стандарт на породната група „черен териер“.Това позволило на специалистите да започнат работа но унификация на поголовието.Под ръководството на А.П.Мазовер и В.П.Шейнин на ринговете се готвели експерти,работата с породната група станала целеустремена и строга.

Трябва да бъде отбелязано ,че работата с черните териери в клубовете се отличавала от направлението на питомника „Красная Звезда“ където на първо място се поставяли харктер,психика и работните качества на кучето.“Красная Звезда“ поставяла акцент на породните признаци – особенно екстериорните,необходими за армейски кучета.Кучетата предназначени за армията и военизираните организации не трябва да изискват особени грижи за космената покривка.Смятало се че излишната обраслост изискваща триминг и подстригване и прочие „козметика“ по никакъв начин не е необходима на работния черен териер.Затова професионалистите от „Красная звезда“ били прави – те отдавали предпочитание на твърдокосмести кучета с малка обраслост.

Но любителите тръгнали по друг път,те следели не само за работните качества ,но и за красотата на питомците си.В началото на 1970 год. в Ленинград за първи път се създава действащата и днес схема за подстригване на черните териери.И въпреки че дългокосместите кучета сравнени с твърдокосместите изглаждали малко декоративно,най-голямо разпространение и в СССР, и по света получили именно те.

Към края на 1970 год. били получени повече от 800 кучила черни териери,общата численост на кученцата отговарящи на стандарта достигнала над 4000.Но официално черните териери се наричали породна група.

В това време първите черни териери от Ленинград и Выборг попаднали в Финландия и бързо се разпространили по Европа.Появили се материали в пресата където особено се отбелязвали служебните качества на черните териери – недоверчиво отношение към непознати,бдителност,спокоен уравновесен характер.

Скоро „руската екзотика“ получила популярност в Германия,Полша,Унгария където се появили собствени развъдници за тези кучета които вече наричали „руски черни териери“

Полските кинолози дотолкова се заинтересували от породата че предприели опит да изведат собствени линии в породата,като взели за основа чистокръвни ризеншнауцери ,ротвайлери, ерделтериери и нюфаундленди.Но от това нищо не се получило.

През 1980 год. черните териери започнали да се експонират на големи международни изложби , където се ползвали с голям успех.

През 1981 год черният териер е признат за самостоятелна порода.Първият стандарт е утвърден на 13,05,1981 г със Заповед № 19 на Главното упраление на природата към Министерство на селското стопанство на СССР.

През 1984 год. на Международната асамблея в Мексико породата е призната от FCI и стандартът е утвърден под № 327.

Много години черният териер е използван като караулно – служебно куче – той е много работоспособен и надежден.Не напразно казват че той е взел най-доброто от прародителите си- енергията и подвижността на ризеншнауцера,съобразителността и веселият нрав на ерделтериера,силата и мъжеството на ротвайлера,сдържаността и уравновесеността на нюфаундленда.Освен това ,предците метиси са предали на черните териери отлично здраве,издръжливост и удивителен ум.

Руският черен териер днес е – не толкова охранително куче,макар че това не може да му се отнеме,колкото куче компаньон и домашен любимец.Затова всякакви измислици и мрачни истории,исползвани от някои развъждачи за рекламни цели,където черният териер го кръщават ту „кучето на КГБ“ ту „четириного чудовище,въведено по заповед на Берия за лов на хора“ звучат не само не етично и оскърбително, но и лъжливо.

Руският черен териер – една от най ярките страници на съветската кинология, силно , мъжествено куче,недоверчиво към непознати,но притежаващо наистина олимпийско спокойствие,и главно – абсолютно управляемо във всяка ситуация.Именно за тези качества,както и заради удивителната красота и обяние са го нарекли „Черная жемчужиной России“.

По книгата „Руский черный терьер“ М.Герасимова,Е.Лемехова